12 мар. 2006 г., 00:56

Терзание 

  Поэзия
777 0 0
Душата ми вълнува се сега,
вълнува се от всички мисли,
затворена във своята съдба,
в рамката от собствените пръсти.
Разбрах едно поезия - мъртвило
като стар изтъркан ръкопис
с избледняло и изсъхнало мастило...
Лепнат днес и моите пръсти,
лепнат, даже потни са сега
и мозъкът ми иска да говори
с някого за хиляди неща...
Ала щом отворя дума устата ми изсъхва изведнъж, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??