Душата ми вълнува се сега,
вълнува се от всички мисли,
затворена във своята съдба,
в рамката от собствените пръсти.
Разбрах едно поезия - мъртвило
като стар изтъркан ръкопис
с избледняло и изсъхнало мастило...
Лепнат днес и моите пръсти,
лепнат, даже потни са сега
и мозъкът ми иска да говори
с някого за хиляди неща...
Ала щом отворя дума устата ми изсъхва изведнъж, ...