Не се сривай в мислите ми...
Не потъвай във сърцето ми...
Нека думите имат смисъл,
нека другите бъдат нищо...
Стена да издигна - как?
Да не отеква в мен всеки вик.
А сякаш някой го прошепва...
И гръмко в мен зазвучава...
Глуха да стана - как?
Не ми се заспива...
Онази отрова не ми се изпива...
Нека съм будна,
нека съм жива...
Да съм жива - как?
Да има смисъл мойто съществуване.
А сякаш някой го проклина...
И студено ми става, и кръвта позастина...
Топла да остана - как?
Не връзвай ръцете ми...
Не отнемай смисъла ми - стой!..
Нека свободата при теб ме отведе,
Нека аз бъда нещо... (рано или късно)
© Катя Все права защищены