5.03.2008 г., 8:39

Терзание

759 0 2
 

Не се сривай в мислите ми...

Не потъвай във сърцето ми...

Нека думите имат смисъл,

нека другите бъдат нищо...

 

Стена да издигна - как?

Да не отеква в мен всеки вик.

А сякаш някой го прошепва...

И гръмко в мен зазвучава...

Глуха да стана - как?

 

Не ми се заспива...

Онази отрова не ми се изпива...

Нека съм будна,

нека съм жива...

 

Да съм жива - как?

Да има смисъл мойто съществуване.

А сякаш някой го проклина...

И студено ми става, и кръвта позастина...

Топла да остана - как?

 

Не връзвай ръцете ми...

Не отнемай смисъла ми - стой!..

Нека свободата при теб ме отведе,

Нека аз бъда нещо... (рано или късно)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...