5.03.2008 г., 8:39

Терзание

758 0 2
 

Не се сривай в мислите ми...

Не потъвай във сърцето ми...

Нека думите имат смисъл,

нека другите бъдат нищо...

 

Стена да издигна - как?

Да не отеква в мен всеки вик.

А сякаш някой го прошепва...

И гръмко в мен зазвучава...

Глуха да стана - как?

 

Не ми се заспива...

Онази отрова не ми се изпива...

Нека съм будна,

нека съм жива...

 

Да съм жива - как?

Да има смисъл мойто съществуване.

А сякаш някой го проклина...

И студено ми става, и кръвта позастина...

Топла да остана - как?

 

Не връзвай ръцете ми...

Не отнемай смисъла ми - стой!..

Нека свободата при теб ме отведе,

Нека аз бъда нещо... (рано или късно)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...