Часовникът тежко удари дванайсет.
Светът остаря със година една.
Гърмеше шампанско по всичките маси
и пълнеше чаши с пенлива вълна.
Оркестърът свиреше „And That’s Amore!”,
възпявайки вино, любов и цветя.
Към дансинга двойка пристъпваше горда.
На възраст дълбоко преклонна бе тя.
Във нежна прегръдка танцуваха двама.
Тя милваше своя недъгав съпруг.
Главата му сложи на своето рамо.
Очите ѝ казваха всичко – без звук.
А другите бавно им сториха място.
Преплели ръце ги обгърнаха в кръг.
Морето пригласяше с тихия плясък.
Луната опъваше сребърен лък.
И може би бдеше безмълвна отгоре
в осеян с плеяда звезди небосклон.
Тя слушаше. Пееха „And That’s Amore!”
Намерила бе любовта своя дом.
Кавалино тре порти, Венеция
02.01.2016 г.
© Анахид Чальовска Все права защищены