Докосване ли беше
или пък подбутване
за радост, слънце,
полет в изгрева?!
Усетих аромат на вечно сбъдване
и порива на твоето издигане!
Намерих скоро
четки за рисуване
и ще опитам
с багри да опиша
чувствата, тъгата,
нашето сбогуване...
Не беше просто обич
Нашето Приятелство!!!
По-скоро наше си обричане
на детски светлосенки
младост и безвремие!
Ще се чакаме на ъгъла!
Знам, че пътя ще проучиш!
Както винаги опитваш първа –
целувката, цигарата,
а днес ...приемането на покоя!
В памет на Ива – най-лудата глава от детството
© Росилина Хесапчиева Все права защищены