Чакам те!
Превърнах дните си в очакване.
Ти пък идваш понякога,
когато нощта покрие всичко.
И когато тишината влезе с тихи стъпки в стаята,
сядаш и дълго мълчим.
Защото имаме твърде много да си кажем.
Тишината сякаш е откровението ни.
После ставаш и си тръгваш,
без да кажеш нищо.
А аз отново оставам сама,
в очакване на новото ти идване. ...