Ти
663
0
0
Ти
Ти си брегът, където е пристанището.
Пристанището, в което сърцето ми
пусна котва и притихна в обичане.
Даде ми изгрева светъл и капчицата роса,
даде ми топлата есен и залеза златен
отронил сълза, написала стих.
Ти спря времето и случи се безвремие -
моята есенна, последна любов.
© Ванко Николов (Starkmaster ®vn) ∞
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванко Николов Все права защищены
