Ти
661
0
0
Ти
Ти си брегът, където е пристанището.
Пристанището, в което сърцето ми
пусна котва и притихна в обичане.
Даде ми изгрева светъл и капчицата роса,
даде ми топлата есен и залеза златен
отронил сълза, написала стих.
Ти спря времето и случи се безвремие -
моята есенна, последна любов.
© Ванко Николов (Starkmaster ®vn) ∞
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванко Николов Всички права запазени
