8 мар. 2015 г., 16:22

Ти

1.8K 0 10

зрънце
трошичка хляб
тревичка
слънчев лъч прогонил мрака
в душата ми сурова
полъх нежен от ветрец
утринна роса
отразила цветовете на дъгата
звездичка
цвят на вишна
крило на птица
полет
небе
момиченце с одрани колене
усмивка
пътечка
буря
дъжд
огнище
дом
оранжево кълбенце
Ти си всичко
цял един свят
гледам те
Единствена сред всички
не мога да ти се нагледам
кошута плаха
лъвица
топла стряха
пред теб немея
Богиня
перце от лебед
святост
лотос
сълза
силна и добра
чуплива
упорита
загубвам се...
в ласките ти
затихвам
затаявам дъх
слушам теб

отекваш в мен
скитника зелен
обичам тихите ти стъпки
обичам очите ти
обичам смеха в очите
гнева
тъгата
болката
обичам теб
Единствена
и
Последна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Добрин Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно! Приказно! Прекрасно!
  • Страхотно е!!! Зави ми се свят от красота...
  • Поздрави! Хареса ми много толкова красота събрана цялата от горе до долу и от долу нагоре в твоя стих! Поздрави Руми!
  • Една любов, една жена - цял един свят от съкровени образи и усещания!
    Много ми хареса!
  • "Единствена
    и
    Последна"
    Харесах!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...