8.03.2015 г., 16:22

Ти

1.8K 0 10

зрънце
трошичка хляб
тревичка
слънчев лъч прогонил мрака
в душата ми сурова
полъх нежен от ветрец
утринна роса
отразила цветовете на дъгата
звездичка
цвят на вишна
крило на птица
полет
небе
момиченце с одрани колене
усмивка
пътечка
буря
дъжд
огнище
дом
оранжево кълбенце
Ти си всичко
цял един свят
гледам те
Единствена сред всички
не мога да ти се нагледам
кошута плаха
лъвица
топла стряха
пред теб немея
Богиня
перце от лебед
святост
лотос
сълза
силна и добра
чуплива
упорита
загубвам се...
в ласките ти
затихвам
затаявам дъх
слушам теб

отекваш в мен
скитника зелен
обичам тихите ти стъпки
обичам очите ти
обичам смеха в очите
гнева
тъгата
болката
обичам теб
Единствена
и
Последна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно! Приказно! Прекрасно!
  • Страхотно е!!! Зави ми се свят от красота...
  • Поздрави! Хареса ми много толкова красота събрана цялата от горе до долу и от долу нагоре в твоя стих! Поздрави Руми!
  • Една любов, една жена - цял един свят от съкровени образи и усещания!
    Много ми хареса!
  • "Единствена
    и
    Последна"
    Харесах!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....