28 янв. 2011 г., 22:22

Ти

964 0 2

Знаеш ли кой за мен си ти,
знаеш ли колко мъка ми причини?
Искаш ли да се върна,
не знаеш,
боли ли ме,
даже нехаеш.

Ти си демон
с това детско лице,
ти на клада
изгори мойто сърце.

Дори да боли,
аз ще те мразя,
дори да боли,
чувствата си ще газя.

Как омайваш,
сама аз не знам,
как се хванах,
чак ме е срам.

Цял живот ли
живееш така,
цял живот ли
обичаш с лъжа?

Омраза и любов
в твойто сърце
са се вплели
ръце за ръце!

 

 

30.06.2010 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...