22 июл. 2014 г., 23:11

Ти

1.5K 1 0

Твоите...

                 длани...

                                 как жадно и страстно докосват,

твоите длани пълзят по плътта ми копнежно,

твоите длани рисуват по мене въпроси,

топли са, искащи, силни, толкова нежни...

 

Твоите...

                    устни... -

                                  вулкан разтопен и жарава,

твоите устни-мек извор на жива вода,

твоите устни по мойте извивки оставят

пареща диря и чувствена, влажна следа,

 

тя те отвежда към дълго очакван оазис,

кътче, където е скътан самия живот,

искаш неистово винаги там да останеш,

нежно погълнат, притиснат от меко бедро.

 

Стонове страстни разменяме само, без думи,

в този така експлозивен и прост диалог,

в тази минута, която застива безумно,

почти бездиханно в голямото бяло легло.

 

Сега ме прегръщаш, заспивайки в сладка умора,

Граалът прелива с нектара божествен във мен,

а на съмване, щом мъжкото в теб заговори,

посипваш с целувки отново и този мой ден...

 

Твоите...

                думи... -

                               промълвени в екстаз, недомислени,

твоите думи упорито в ума ми са вмъкнати

и с ласки от устни по моята кожа изписани...

Твоите...

                Ласки...

                               А как ще дочакам до мръкване?...

 

 

Р.Ч .,Лондон ,2014'

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...