22.07.2014 г., 23:11

Ти

1.5K 1 0

Твоите...

                 длани...

                                 как жадно и страстно докосват,

твоите длани пълзят по плътта ми копнежно,

твоите длани рисуват по мене въпроси,

топли са, искащи, силни, толкова нежни...

 

Твоите...

                    устни... -

                                  вулкан разтопен и жарава,

твоите устни-мек извор на жива вода,

твоите устни по мойте извивки оставят

пареща диря и чувствена, влажна следа,

 

тя те отвежда към дълго очакван оазис,

кътче, където е скътан самия живот,

искаш неистово винаги там да останеш,

нежно погълнат, притиснат от меко бедро.

 

Стонове страстни разменяме само, без думи,

в този така експлозивен и прост диалог,

в тази минута, която застива безумно,

почти бездиханно в голямото бяло легло.

 

Сега ме прегръщаш, заспивайки в сладка умора,

Граалът прелива с нектара божествен във мен,

а на съмване, щом мъжкото в теб заговори,

посипваш с целувки отново и този мой ден...

 

Твоите...

                думи... -

                               промълвени в екстаз, недомислени,

твоите думи упорито в ума ми са вмъкнати

и с ласки от устни по моята кожа изписани...

Твоите...

                Ласки...

                               А как ще дочакам до мръкване?...

 

 

Р.Ч .,Лондон ,2014'

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...