4 нояб. 2020 г., 01:54

Ти

426 0 0

Вчера в тълпата те видях,
смееше се както обикновено,
но защо в сърцето си 
почувствах мрак,

 

след като разбрах, че не си до мене?
Беше близо, на няколко крачки,
а всъщност толкова далече.
Кажи ми, как да избягам,

 

да се скрия от всички
и чувствата си да не показвам,
закотвени на дъното да останат?
В очите ти, как да не гледам,

 

като пренасят ме в свят непознат,
свят без болка, свят без страх.
За усмивката ти, как да не копнея,
която разтопява леда,

 

обхванало сърце вкаменено
от толкова много лета.
Кажи ми как да избягам, да се скрия
от теб и от света?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еленка Гишина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...