4 нояб. 2020 г., 01:54

Ти

421 0 0

Вчера в тълпата те видях,
смееше се както обикновено,
но защо в сърцето си 
почувствах мрак,

 

след като разбрах, че не си до мене?
Беше близо, на няколко крачки,
а всъщност толкова далече.
Кажи ми, как да избягам,

 

да се скрия от всички
и чувствата си да не показвам,
закотвени на дъното да останат?
В очите ти, как да не гледам,

 

като пренасят ме в свят непознат,
свят без болка, свят без страх.
За усмивката ти, как да не копнея,
която разтопява леда,

 

обхванало сърце вкаменено
от толкова много лета.
Кажи ми как да избягам, да се скрия
от теб и от света?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еленка Гишина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...