8 апр. 2022 г., 16:09

Ти 

  Поэзия » Философская
357 0 0

Всяка твоя стъпка е плам.

Всеки жест е огнена лава.

Всеки твой поглед как покосява...

 

Сляпо ти вярвах , а ти не отвърна.

Любовта ти, сърцето ми в пепел превърна.

Моето лято в зима преобърна.

 

В очите мои сълзите не спряха.

Птиците в небесната шир твоето име шептяха.

Пристан потърси при друга, всички разбраха.

 

 

Изгубих се в себе си…

Ти искаш раздяла?

 

Ще се завърнеш, прошка ще искаш тогава.

Врата ще затворя,

ще се свлека на земята,

сърцето си ще разпилея, от болка позната.

 

 

© Алина Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??