Всяка твоя стъпка е плам.
Всеки жест е огнена лава.
Всеки твой поглед как покосява...
Сляпо ти вярвах , а ти не отвърна.
Любовта ти, сърцето ми в пепел превърна.
Моето лято в зима преобърна.
В очите мои сълзите не спряха.
Птиците в небесната шир твоето име шептяха.
Пристан потърси при друга, всички разбраха.
Изгубих се в себе си…
Ти искаш раздяла?
Ще се завърнеш, прошка ще искаш тогава.
Врата ще затворя,
ще се свлека на земята,
сърцето си ще разпилея, от болка позната.
© Алина Костова Всички права запазени