Apr 8, 2022, 4:09 PM

Ти 

  Poetry » Phylosophy
216 0 0

Всяка твоя стъпка е плам.

Всеки жест е огнена лава.

Всеки твой поглед как покосява...

 

Сляпо ти вярвах , а ти не отвърна.

Любовта ти, сърцето ми в пепел превърна.

Моето лято в зима преобърна.

 

В очите мои сълзите не спряха.

Птиците в небесната шир твоето име шептяха.

Пристан потърси при друга, всички разбраха.

 

 

Изгубих се в себе си…

Ти искаш раздяла?

 

Ще се завърнеш, прошка ще искаш тогава.

Врата ще затворя,

ще се свлека на земята,

сърцето си ще разпилея, от болка позната.

 

 

© Алина Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??