19 нояб. 2009 г., 15:42

Ти... 

  Поэзия
711 0 10

Ти, моя възраст, наречена средна…

(вече средна не е трийсет и три…)

Безобидна? Смирена? Безвредна?

Всички пожари ли ти угаси?

 

 

Любовта ти дали се изгуби

в тази разумна житейска среда…

Преболяха ли всички заблуди?

И кога от момичето стана жена?

 

 

Умори ли го дългото гонене

на химери и чудеса…

И дали то е вече готово

да стъпи на здравата, твърда земя?

 

 

Да прибере крилете си уморени…

Да забрави последното късче небе…

И във него мечтите си неродени

да погребе…

 

 

 

Може ли вече да се сбогува

със стихиите на младостта?

 

Всяка есен сънува… Сънува

протуберансите на пролетта…

 

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??