Nov 19, 2009, 3:42 PM

Ти... 

  Poetry
805 0 10

Ти, моя възраст, наречена средна…

(вече средна не е трийсет и три…)

Безобидна? Смирена? Безвредна?

Всички пожари ли ти угаси?

 

 

Любовта ти дали се изгуби

в тази разумна житейска среда…

Преболяха ли всички заблуди?

И кога от момичето стана жена?

 

 

Умори ли го дългото гонене

на химери и чудеса…

И дали то е вече готово

да стъпи на здравата, твърда земя?

 

 

Да прибере крилете си уморени…

Да забрави последното късче небе…

И във него мечтите си неродени

да погребе…

 

 

 

Може ли вече да се сбогува

със стихиите на младостта?

 

Всяка есен сънува… Сънува

протуберансите на пролетта…

 

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??