31 окт. 2012 г., 13:11

Ти беше...

1.1K 0 1

Ти беше моята любов,

дойде внезапно в синеоко лято,

не каза "сбогом", тъжно отлетя

като лястовица след безгрижно ято.


Ти беше моята стихия,

заля ме с дъжд от ласки закачливи,

със утринна роса ме напои,

обагри ме със устните свенливи.


Ти беше моето небе,

там слънцето бродира да ме гали,

а то угасна, сцепи се на две -

в миг стана тъмно, мракът ще ме жали.


Ти беше моят пристан див,

осеян от любовни песъчинки,

сега вилнее грохотът пенлив

и морски пръски стягат вечеринки.


Ти беше моята зора,

във здрача гаснещ кротко ме превърна,

за лека нощ дари ми самота,

със хладна пелерина ме загърна.


Ти беше моята любов -

задъхана и огнена - игра лудешка,

днес питам се ще дойдат ли лета

да бъдеш пак щастливата ми грешка.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Трифонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...