Преди да се появиш, живеех в тъмнина.

Виждах само мрак, но не и светлина.

Знаех какво е болката,

но не знаех какво е любовта...

Приятелка ми беше самотата,

напред-назад се луташе душата.

В света голям аз бях сама,

ако залитнех... нямах на кого да се подпра...

На дъното падах и с мъка се изправях.

Непознати хора бавно убиваха моето сърце...

разкъсваха го с голи ръце.

Почти нищо от него не остана,

но надежда имах голяма.

Надявах се да дойде някой и да ме измъкне,

глътчица живот да ми вдъхне.

... И тогава ти дойде,

събра парчетата от моето сърце.

На ръце ме вдигна и в нов свят ме отнесе,

ти щастие ми донесе!