29 сент. 2010 г., 23:08

... ти дойде

699 0 0

Преди да се появиш, живеех в тъмнина.

Виждах само мрак, но не и светлина.

Знаех какво е болката,

но не знаех какво е любовта...

Приятелка ми беше самотата,

напред-назад се луташе душата.

В света голям аз бях сама,

ако залитнех... нямах на кого да се подпра...

На дъното падах и с мъка се изправях.

Непознати хора бавно убиваха моето сърце...

разкъсваха го с голи ръце.

Почти нищо от него не остана,

но надежда имах голяма.

Надявах се да дойде някой и да ме измъкне,

глътчица живот да ми вдъхне.

... И тогава ти дойде,

събра парчетата от моето сърце.

На ръце ме вдигна и в нов свят ме отнесе,

ти щастие ми донесе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вековска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...