Sep 29, 2010, 11:08 PM

... ти дойде

  Poetry
702 0 0

Преди да се появиш, живеех в тъмнина.

Виждах само мрак, но не и светлина.

Знаех какво е болката,

но не знаех какво е любовта...

Приятелка ми беше самотата,

напред-назад се луташе душата.

В света голям аз бях сама,

ако залитнех... нямах на кого да се подпра...

На дъното падах и с мъка се изправях.

Непознати хора бавно убиваха моето сърце...

разкъсваха го с голи ръце.

Почти нищо от него не остана,

но надежда имах голяма.

Надявах се да дойде някой и да ме измъкне,

глътчица живот да ми вдъхне.

... И тогава ти дойде,

събра парчетата от моето сърце.

На ръце ме вдигна и в нов свят ме отнесе,

ти щастие ми донесе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вековска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...