Преди да се появиш, живеех в тъмнина.
Виждах само мрак, но не и светлина.
Знаех какво е болката,
но не знаех какво е любовта...
Приятелка ми беше самотата,
напред-назад се луташе душата.
В света голям аз бях сама,
ако залитнех... нямах на кого да се подпра...
На дъното падах и с мъка се изправях.
Непознати хора бавно убиваха моето сърце...
разкъсваха го с голи ръце.
Почти нищо от него не остана,
но надежда имах голяма.
Надявах се да дойде някой и да ме измъкне,
глътчица живот да ми вдъхне.
... И тогава ти дойде,
събра парчетата от моето сърце.
На ръце ме вдигна и в нов свят ме отнесе,
ти щастие ми донесе!
© Десислава Вековска All rights reserved.