5 июл. 2006 г., 00:16

Ти и аз 

  Поэзия
710 0 5

Ти вървиш, a аз до теб пристъпвам...
Всеки по своята тъмна пътека,
трънясала, сенчеста или безпътна,
водеща до никъде - търсеща утеха.

Слъце няма... Лъч единствен даже.
Живееме тъжни в жестока мъгла.
Няма ни Господ, ни Дявол да каже,
защо отредил ни е тази съдба.

Умората някак си, тъй неусетно
просмуква, попива и чака мига
в който ще спрем...
Ще оставим портрети,
висящи на някоя тъжна стена.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??