Ти и аз
Ти вървиш, a аз до теб пристъпвам...
Всеки по своята тъмна пътека,
трънясала, сенчеста или безпътна,
водеща до никъде - търсеща утеха.
Слъце няма... Лъч единствен даже.
Живееме тъжни в жестока мъгла.
Няма ни Господ, ни Дявол да каже,
защо отредил ни е тази съдба.
Умората някак си, тъй неусетно
просмуква, попива и чака мига
в който ще спрем...
Ще оставим портрети,
висящи на някоя тъжна стена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
