12 мар. 2012 г., 10:50

Ти и аз!

801 0 0
Аз и ти!

Гушни се в мен, мое момиче.
Покрий ме с косите си.
Косите с мирис на пролет.
 Затвори си очите, до мен поседни.

Нека си спомним онези години,
в които с китарата пяхме до ранни зори.
Когато се криехме от всичките хора,
целувките първи, а в сърцата ни огън гори.

Сега сме с коси посребрени,
като скреж по хребети от слънце облени,
телата ни други са, очите ни - уморени,
Но в сърцата ни същата обич, същият огън гори.

Смутени ли сме? Не! Просто уморени.
Задъхани в живота от силния бяг.
Очите във влага, сълзите солени са
като пръските в морския бряг.

Да забравим света! Да забравим проблемите.
Децата ни вече големи са, дали сме всичко от нас!
Поели пътя в живота си, пораснаха с времето.
И сега сме отново, само ти и аз.

11.03.2012                                                        В. Ванков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Ванков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...