Ти и аз!

Аз и ти!

Гушни се в мен, мое момиче.
Покрий ме с косите си.
Косите с мирис на пролет.
 Затвори си очите, до мен поседни.

Нека си спомним онези години,
в които с китарата пяхме до ранни зори.
Когато се криехме от всичките хора,
целувките първи, а в сърцата ни огън гори.

Сега сме с коси посребрени,
като скреж по хребети от слънце облени,
телата ни други са, очите ни - уморени,
Но в сърцата ни същата обич, същият огън гори.

Смутени ли сме? Не! Просто уморени.
Задъхани в живота от силния бяг.
Очите във влага, сълзите солени са
като пръските в морския бряг.

Да забравим света! Да забравим проблемите.
Децата ни вече големи са, дали сме всичко от нас!
Поели пътя в живота си, пораснаха с времето.
И сега сме отново, само ти и аз.

11.03.2012                                                        В. Ванков