15 сент. 2011 г., 20:09

Ти и аз

1.5K 0 23

Ветровете навиха опашките

и заджавкаха края на лятото,

изсвистя носталгичната прашка

и строши на лъчите крилата.

 

Уморената стара Романтика

пак във спомен танцува на свещи

с кавалера си – Порив галантен,

а Луната от завист се блещи...

 

Любовта търси път във душите ни

и гроздеят събудени чувства,

зрее топлият дъх на мечтите ни

и със устните времето вкусва...

 

Есента изрусява на слънцето,

скрила болки в зелените кичури,

ти и аз сме гнездото на зрънцето,

дето пролет със цвят ще окичи...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...