Ти и аз
Ветровете навиха опашките
и заджавкаха края на лятото,
изсвистя носталгичната прашка
и строши на лъчите крилата.
Уморената стара Романтика
пак във спомен танцува на свещи
с кавалера си – Порив галантен,
а Луната от завист се блещи...
Любовта търси път във душите ни
и гроздеят събудени чувства,
зрее топлият дъх на мечтите ни
и със устните времето вкусва...
Есента изрусява на слънцето,
скрила болки в зелените кичури,
ти и аз сме гнездото на зрънцето,
дето пролет със цвят ще окичи...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Оригинална идея
