Ах, дали морето ще ни чуе,
дали ще ни посрещне на брега
и кой би казал правилните думи..
ти и аз - на скритата във нас тъга.

Дали морето ще ни проговори,
а може би дори и без слова,
тъгата ще опита да прогони
нашепвайки ни тихичко ”ела…”

Брега от залеза ще се излюпи,
ще ни намигне нежната луна
и сякаш заредена от смеха ти
ще ни облее в светлина.
 
И точно в този миг тъгата,
незнайно как, ще излети.
В морето, на брега и във сърцата,
оставаме щастливи - аз и ти.

****

Понякога Луната и Тъгата
идват хванати ръка в ръка.
Но пък Любовта и Светлината
докосват се... душа в душа.