18 июн. 2019 г., 22:30
Ти ме поглеждаш,
Аз те поглеждам.
И трепва незнайно във нас
Искрица надежда,
Любов пожълтяла
От времето дълго зад нас.
Ти се извръщаш,
Аз съжалявам.
Отново повярвах за час,
Че ние отново
Ще можем да видим
Живота, изгубен в захлас.
За кой път отново
Надежда в сърцето
Пониква със блян и тъга.
За нас ли, за мен ли,
За теб ли, за Нея ли
Е тази неспирна борба.
Посърнах да чакам
Отново да вдигнеш
Ти поглед жадуващ към мен.
Омръзна да чакам
Нечакан ответа
На твоите чувства към мен.
До кога ще се гоним
И крием това, за
Което и двама тъжим?
До кога ще те чакам,
До кога ще ме чакаш?
До кога все назад ще вървим?
Това е навярно съдбата жестока,
Която на двама мъсти.
Не зная каква е вината дълбока,
Но нейната мъст ни крещи.
Защо ме тревожиш отново страдално,
Защо ме изпълваш с мечти?
Ний знаем прекрасно, че няма за двама
Живот наш съвместен, уви.
Иди пак при нея, че тя те очаква.
Обича те и тя като мен.
А ти не реши ли най- после коя е
Жената избрана в Едем?
До кога ще се мъчим,
Ще страдаме нямо.
Защо ни е всичко това?
Нима не разбрахме,
Нима не открихме,
Че друг е завзел любовта.
Друг, който обича живота,
А не страдане, вопъл горчив.
Друг, който се смее в очите
на всеки нов опит парлив.
Животът е само
За тези, които
Се смеят и тичат напред.
Но не и за тези,
Които предричат
Страдания, чакат безчет…
Юни, 2019.
Следующее из категории
Следующее автора