Ти идваш - лъч от тъмното пространство
зад хребета на непонятен ден.
Последна ласка за очите странстващи
по сив диагонал - небе над мен.
Ти идваш - непонятна жажда
в напуканите устни. С девствен грим.
Врата вълшебна в гънките на Ада.
Спасителна частица хероин.
Отекват в мен последните хормони.
Бушуват набезите на страстта.
Душата ми неистово се моли
в предверието съдно на греха.
© Младен Мисана Все права защищены