19.09.2022 г., 23:13 ч.

Ти идваш 

  Поезия
215 14 10

Ти идваш - лъч от тъмното пространство

зад хребета на непонятен ден.

Последна ласка за очите странстващи

по сив диагонал - небе над мен.

Ти идваш - непонятна жажда

в напуканите устни. С девствен грим.

Врата вълшебна в гънките на Ада.

Спасителна частица хероин.

Отекват в мен последните хормони.

Бушуват набезите на страстта.

Душата ми неистово се моли

в предверието съдно на греха.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен любовен стих! Любовта е вълшебство! Поздравления, Поете!
  • Благодаря ви за голямата морална подкрепа, скъпи приятели и колеги по перо!
    Бог да ви дава здраве, вдъхновение и дръзновение, за да пишете все така въздействещо и занапред.
    Благодаря за чудесните коментари, за високите оценки, както и за Любими!
  • Любовта ни прави живи, защото е извор който ни напоява. Страхотни сравнения, метафори, изживяваш мислено всяка дума.
  • С препратка към Яворов! Хубаво!
  • Силно смислено и красиво...
  • Колко е крехка и противоречива човешката природа - душата, която се стреми нагоре към Бог и плътта, която го тегли надолу към ада...
    Поредният бисер в любовната ти лирика, Младене !
  • Много силен и емоционален стих, изпълнен със трепетно желание и страст идваща от душата! И тази жажда към далечни светове го прави прекрасно, Младен! Радвам се че го сподели с нас!
  • Харесва ми този зов за единение с любимата към неизвестни светове.
  • Страхотно!
Предложения
: ??:??