19 sept 2022, 23:13

Ти идваш

  Poesía
465 14 7

Ти идваш - лъч от тъмното пространство

зад хребета на непонятен ден.

Последна ласка за очите странстващи

по сив диагонал - небе над мен.

Ти идваш - непонятна жажда

в напуканите устни. С девствен грим.

Врата вълшебна в гънките на Ада.

Спасителна частица хероин.

Отекват в мен последните хормони.

Бушуват набезите на страстта.

Душата ми неистово се моли

в предверието съдно на греха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен любовен стих! Любовта е вълшебство! Поздравления, Поете!
  • Благодаря ви за голямата морална подкрепа, скъпи приятели и колеги по перо!
    Бог да ви дава здраве, вдъхновение и дръзновение, за да пишете все така въздействещо и занапред.
    Благодаря за чудесните коментари, за високите оценки, както и за Любими!
  • Любовта ни прави живи, защото е извор който ни напоява. Страхотни сравнения, метафори, изживяваш мислено всяка дума.
  • С препратка към Яворов! Хубаво!
  • Силно смислено и красиво...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...