Ти измислен, а истински,
ето, плача
и след толкова скитане,
мразя здрача.
Полунощ, или съмнало,
без преплитане,
или падане в тъмното,
при излитане.
Със сърцето изстинало,
все изпитвах,
като кост тъмно минало
им подритвах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация