Ти измислен, а истински.....
Ти измислен, а истински,
ето, плача
и след толкова скитане,
мразя здрача.
Полунощ, или съмнало,
без преплитане,
или падане в тъмното,
при излитане.
Със сърцето изстинало,
все изпитвах,
като кост тъмно минало
им подритвах.
И след всяко събличане
ме болеше,
играех си на обичане,
а не беше.
Ти стоял си наоколо
и си чакал.
Питомно носи болката
обич-факел.
Мен в сърцето си скривал си,
от мен самата,
в трънените ти ириси,
спя аз-Жената.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
