28 янв. 2009 г., 13:48

Ти каза...

725 0 3
Каза... "тормоз"...
Картина видях:

бягаше боса

по строшени стъкла.

След ней омагьосана

течеше кръвта...

(Онази от вените,

пълни с умора,

задръстени с верите

на толкова хора...)

Каза... тормоз...

Загърна я времето

с викове болка,

срутени бентове,

задръжки и норми

гърмяха с нощта...

(Прикован Прометей

с лешояд изгладнял -

съдбите се вплетоха,

за да бъде пак цял...)

Каза... тормоз.

Угаснаха свещите -

загърна се босата

и отпраши.

Скри следите.

Следващите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шопландия Софийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....