Ти каза...
Картина видях:
бягаше боса
по строшени стъкла.
След ней омагьосана
течеше кръвта...
(Онази от вените,
пълни с умора,
задръстени с верите
на толкова хора...)
Каза... тормоз...
Загърна я времето
с викове болка,
срутени бентове,
задръжки и норми
гърмяха с нощта...
(Прикован Прометей
с лешояд изгладнял -
съдбите се вплетоха,
за да бъде пак цял...)
Каза... тормоз.
Угаснаха свещите -
загърна се босата
и отпраши.
Скри следите.
Следващите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Шопландия Софийска Все права защищены
Всъщност думата предизвика част от моето виждане за тормоз.Стефи,благодаря за усещането!