28.01.2009 г., 13:48

Ти каза...

727 0 3
Каза... "тормоз"...
Картина видях:

бягаше боса

по строшени стъкла.

След ней омагьосана

течеше кръвта...

(Онази от вените,

пълни с умора,

задръстени с верите

на толкова хора...)

Каза... тормоз...

Загърна я времето

с викове болка,

срутени бентове,

задръжки и норми

гърмяха с нощта...

(Прикован Прометей

с лешояд изгладнял -

съдбите се вплетоха,

за да бъде пак цял...)

Каза... тормоз.

Угаснаха свещите -

загърна се босата

и отпраши.

Скри следите.

Следващите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...