Jan 28, 2009, 1:48 PM

Ти каза...

  Poetry » Other
730 0 3
Каза... "тормоз"...
Картина видях:

бягаше боса

по строшени стъкла.

След ней омагьосана

течеше кръвта...

(Онази от вените,

пълни с умора,

задръстени с верите

на толкова хора...)

Каза... тормоз...

Загърна я времето

с викове болка,

срутени бентове,

задръжки и норми

гърмяха с нощта...

(Прикован Прометей

с лешояд изгладнял -

съдбите се вплетоха,

за да бъде пак цял...)

Каза... тормоз.

Угаснаха свещите -

загърна се босата

и отпраши.

Скри следите.

Следващите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...