... ти ли?
... ти ли?
Реката на дните в шепи загребвам.
Разхлаждам лицето си.
Тихо простенвам...
На другия бряг, очите със слънце завили,
вплели коси с тревите спят самовили.
Ти пасеш ли конете им, Мили?
Разлистени клони галят буйните гриви.
Подкови искрят. Щастие търсят.
В дъга са се свили.
Търсят да стъпят в лунните отражения.
Да разплискат милувките.
Носят съмнения.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
