2 дек. 2006 г., 12:43

Ти ме караш да обичам

992 0 3
Бягах цял един живот
и покривах свойта голота с тъмнината на нощта.
    Бягах, криех се и бях сама,
и сега не мога да се насладя на миговете през деня.
    Бягах цяла вченост, докато не те познах.

    Ти ме караш да обичам нежно
и без страх към тебе да вървя.
    Ти си силата,
която връща ме обратно към живота.
    Ти - любов неотразима,
и в най-студената зима даваш ми огън.
    Ти една любов си на света
и чувствам, че мога в небето да се извися.

    Криех се дълго:
не исках аз да летя.
    Но ти застана до мен
и щастлив стана моя ден.
    Сега искам те аз,
искам и силно желая.

    Ти ме караш да обичам
и отново да се връщам аз към теб.
    Ти ме караш да говоря
за това, което криех в себе си преди.
    Ти си тази сила в мен,
която всичко ще направи с теб.
    Ти си всичко и нищо
и сила и болка - и немощ и страст.
    Ти си просто любов моя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Ангарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...