2.12.2006 г., 12:43

Ти ме караш да обичам

988 0 3
Бягах цял един живот
и покривах свойта голота с тъмнината на нощта.
    Бягах, криех се и бях сама,
и сега не мога да се насладя на миговете през деня.
    Бягах цяла вченост, докато не те познах.

    Ти ме караш да обичам нежно
и без страх към тебе да вървя.
    Ти си силата,
която връща ме обратно към живота.
    Ти - любов неотразима,
и в най-студената зима даваш ми огън.
    Ти една любов си на света
и чувствам, че мога в небето да се извися.

    Криех се дълго:
не исках аз да летя.
    Но ти застана до мен
и щастлив стана моя ден.
    Сега искам те аз,
искам и силно желая.

    Ти ме караш да обичам
и отново да се връщам аз към теб.
    Ти ме караш да говоря
за това, което криех в себе си преди.
    Ти си тази сила в мен,
която всичко ще направи с теб.
    Ти си всичко и нищо
и сила и болка - и немощ и страст.
    Ти си просто любов моя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...