Ти ме караш да обичам
и покривах свойта голота с тъмнината на нощта.
Бягах, криех се и бях сама,
и сега не мога да се насладя на миговете през деня.
Бягах цяла вченост, докато не те познах.
Ти ме караш да обичам нежно
и без страх към тебе да вървя.
Ти си силата,
която връща ме обратно към живота.
Ти - любов неотразима,
и в най-студената зима даваш ми огън.
Ти една любов си на света
и чувствам, че мога в небето да се извися.
Криех се дълго:
не исках аз да летя.
Но ти застана до мен
и щастлив стана моя ден.
Сега искам те аз,
искам и силно желая.
Ти ме караш да обичам
и отново да се връщам аз към теб.
Ти ме караш да говоря
за това, което криех в себе си преди.
Ти си тази сила в мен,
която всичко ще направи с теб.
Ти си всичко и нищо
и сила и болка - и немощ и страст.
Ти си просто любов моя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Ангарева Всички права запазени
