Ти ме видя, когато бях в мрака 

Видя ме, когато бях сломена и плаках.

Но ме остави и си тръгна,

точно както и всички други.

Стоях затворена в апартамента си с месеци.

Чаках те да дойдеш, но ти не дойде.

Надеждата ми не угасна,

докато аз не угаснах с нея.

Осъзнах, че не ти пука за мен,

докато в същото време,

аз бях готова да дам всичко за теб.

Взех се в ръце. Забравих те.

И продължих напред.

След време, когато се споменеше името ти,

нещо вътре в мен ме жегваше.

Игнорирах чувството.

Отне ми време да те забравя.

Нямаше да позволя, стените около мен да паднат.

После чух, че страдаш, че те боли.

Прииска ми се да те утеша.

Оставих те сам в мрака,

точно както ти направи с мен.