Ти ми беше всичко...а сега Аз съм нищо...
Ти от мен си тръгна бавно,
и дори назад не се обърна,
след теб ме пропълзяха тръпки,
че няма начин миналото да се върне.
А миналото ми донесе само болка:
ти винаги си бил един мираж,
но от теб да се откажа,
не успях да събера кураж.
Ти беше моя принц,
но принц по-лош от Звяра.
Ти беше мойто слънце,
но слънце по-горещо и от лава.
Ти беше моя Рай,
но Рай по-страшен и от Ада.
С мене неведнъж плака и дъжда,
когато ти си тръгваше...
С мене неведнъж и слънцето се смя,
когато се обаждаше...
Бях готова да ти дам всичко,
от пясъка църква да ти построя,
да образувам от сълзите си за тебе
безкрайна река...
Вярвах ти за всичко,
а това бе най-голямата ми вина.
Можех за теб да пожертвам всичко,
само да те имам за нощта...
А ти ме премачка,
ти прегази мойта душа,
ти не знаеш с мен какво направи.
От едно жизнерадостно момиче,
се превърнах в една нещастна,
студена - без вяра в живота - жена.
12.07.2006г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
