29 февр. 2008 г., 11:50

Ти много закъсня

833 0 2
Цял живот все теб обичах,
мислех си дори, че си единствен.
Ти все бягаше, аз след тебе тичах
и пред всичко друго теб избирах.
Всеки ден за теб мечтаех,
вярвах и те чаках с отворени ръце.
Всяка нощ потъвах в болка, но не знаех,
че не ще обича вечно моето сърце...
Чувствам пропаст между нас,
чувствам студ и тъмнина.
Борих се за теб и те получих,
но може би късно е сега.
А повярвах, че сбъдват се мечтите,
ала със закъснение.
Къде бе ти, когато те поисках?
Или за теб съм просто утешение?
Аз, копнеейки за теб, през сълзи плаках.
Само заради теб се смях.
Аз те чаках, всяка нощ те чаках.
И живота си за тебе пропилях.
Ето - имам те сега, получих те накрая.
С теб съм, но сърцето ми е в мрак.
Получих те, когато спрях да те желая.
Или може би ти просто много закъсня...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...