Цял живот все теб обичах,
мислех си дори, че си единствен.
Ти все бягаше, аз след тебе тичах
и пред всичко друго теб избирах.
Всеки ден за теб мечтаех,
вярвах и те чаках с отворени ръце.
Всяка нощ потъвах в болка, но не знаех,
че не ще обича вечно моето сърце...
Чувствам пропаст между нас,
чувствам студ и тъмнина.
Борих се за теб и те получих,
но може би късно е сега.
А повярвах, че сбъдват се мечтите,
ала със закъснение.
Къде бе ти, когато те поисках?
Или за теб съм просто утешение?
Аз, копнеейки за теб, през сълзи плаках.
Само заради теб се смях.
Аз те чаках, всяка нощ те чаках.
И живота си за тебе пропилях.
Ето - имам те сега, получих те накрая.
С теб съм, но сърцето ми е в мрак.
Получих те, когато спрях да те желая.
Или може би ти просто много закъсня...