28 окт. 2023 г., 09:32

Ти мълчиш...

639 1 2

Любовта идва при нас стеснително.
В едната си ръка държи въже,
а в другата остър бръснач. 
Поглежда ни въпросително,
един вид дали може
да се присламчи към нас.

 

Не я пъди де, добре ни е дошла!
Какво, че е луда?! Любов е
и не е страшна въобще.
Виж я, дошла ни е на крака.
А, ти не си бил готов?
Гости такива не щеш...

 

Оф, милата тя, зъзне на прага ни...
Не ми викай, че я нахраних!
Щяла била да остане...
Не, тя не е куче от ада,
пък и аз я погалих...
Да влиза ли? Питам те. 

 

Ти мълчиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива ВалМан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Поезията е отражение на света, в който живее и твори поетът! С малко думи казва много неща, стига човек да може да чете между редовете! навява на размисли! Поздравления, Ива!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...