Ти мълчиш...
Любовта идва при нас стеснително.
В едната си ръка държи въже,
а в другата остър бръснач.
Поглежда ни въпросително,
един вид дали може
да се присламчи към нас.
Не я пъди де, добре ни е дошла!
Какво, че е луда?! Любов е
и не е страшна въобще.
Виж я, дошла ни е на крака.
А, ти не си бил готов?
Гости такива не щеш...
Оф, милата тя, зъзне на прага ни...
Не ми викай, че я нахраних!
Щяла била да остане...
Не, тя не е куче от ада,
пък и аз я погалих...
Да влиза ли? Питам те.
Ти мълчиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
