Ти така и не разбра,
че аз наистина на теб държах
и захвърли с лека ръка
чувствата ми във прахта.

Не разбра моята душа,
чувствителна, лесно ранима,
тъгата, която в нея има
и любовта, от която се нуждае тя.

Не разбра каква съм всъщност,
себе си със тебе никога не бях,
не разбра нежната ми същност
и изпълнения с болка смях.

Не разбра,че от малко внимание имах нужда,
от ласка, топлина,
но с теб това ми бе чуждо -
друга бе със теб реалността.

Така и не разбра колко пъти чувствата си потисках,
колко пъти да те прегърна и целуна исках,
но нещо все ме спираше,
твоето отношение бавно любовта ми убиваше.

Не разбра, че исках теб и твоята любов,
а не пари, коли и охолен живот.
Исках само обич! Много ли бе това?
Исках нежност! Но ти не го разбра!

За тебе бях едно дете,
на сериозно никога не ме прие,
а ти за мен бе всичко на света,
но това така и не разбра!