5 янв. 2013 г., 13:45  

Ти не знаеш

1.3K 0 2



Kaквото и да правя,

няма да забравя
твоите прелестни очи.
Ти не знаеш,
но красотата им вечна
попива моите сълзи.

Каквото и да правя,
няма да се откажа
от твоите нежни ръце.
Ти не знаеш,
но в тях тупти 
болно моето сърце.

Каквото и да правя,
няма да оставя
теб и нашите мечти.
Ти не знаеш,
но те реят се с вятъра,
както твоите прекрасни коси.

Каквото и да правя,
няма да допусна
от мен да си тръгнеш ти.
Нима ще те пусна
тогава, когато 
слети в едно са нашите души.

И каквото и да става,
аз няма да спра 
да вървя през пътя с мъгли.
Аз вярвам, че искаш,
вярвам, че можеш
да тръгнеш с мене и ти!

04.01.2013г 
Р. Христов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тангра Перник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Финалът оставя положителни чувства и стихотворението като цяло е чудесно! Поздрав!
  • Песенен стих, така искрен и затрогващ!
    Щастливка е тя... ако знае само каква е щастливка... не би се спряла да върви заедно с теб...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...